И тогава исках да попитам

... и тогава исках да попитам. Но замълчах. Исках да чуя гласа ти, но нямах смелост. Празните приказки ме объркват. Слушах твоята музика, гледах твоите филми, виждах през очите ти, чувствах със сърцето ти и мислех с мозъка ти... и тогава исках да попитам, но беше късно. Седях на ръба на леглото и чаках времето. Обърнах се и погледнах към стената. Нямаше часовник. Цял живот си представям, че щеше да е хубаво да има една камбана... и тогава исках да попитам, но нямах настроение. Нямах настроение за празни приказки...