Историята на една сълзичка

Стоях си на плажа...онзи с розовия пясък. Бях се вторачила в един облак и дълго го наблюдавах. По принцип съм нетърпелива и това би ме изнервило, но тоя път реших, че каквото и да стане няма да отместя погледа си. Исках да видя до къде може да стигне малкото бяло петно, а и да изпробвам търпението си. Усещах топлината под краката си. Топлина, която преминаваше през мен и достигна до очите ми и започна да излиза през тях. Усетих водна капка на лявото си ходило. Нямаше как, трябваше да погледна. Погледнах и видях малко езерце от капки. Ставаше все по-голямо. Беше ясно. Топлината се беше трансформирала. Надигнах глава. Всичко беше различно. То беше поело по своя път и небето беше чисто. Чисто и празно. Заваля дъжд. Топъл. Всички започнаха да бягат и бяха щастливи. Щастието, което малкото облаче остави.