И тогава исках да попитам

... и тогава исках да попитам. Но замълчах. Исках да чуя гласа ти, но нямах смелост. Празните приказки ме объркват. Слушах твоята музика, гледах твоите филми, виждах през очите ти, чувствах със сърцето ти и мислех с мозъка ти... и тогава исках да попитам, но беше късно. Седях на ръба на леглото и чаках времето. Обърнах се и погледнах към стената. Нямаше часовник. Цял живот си представям, че щеше да е хубаво да има една камбана... и тогава исках да попитам, но нямах настроение. Нямах настроение за празни приказки...

Историята на една сълзичка

Стоях си на плажа...онзи с розовия пясък. Бях се вторачила в един облак и дълго го наблюдавах. По принцип съм нетърпелива и това би ме изнервило, но тоя път реших, че каквото и да стане няма да отместя погледа си. Исках да видя до къде може да стигне малкото бяло петно, а и да изпробвам търпението си. Усещах топлината под краката си. Топлина, която преминаваше през мен и достигна до очите ми и започна да излиза през тях. Усетих водна капка на лявото си ходило. Нямаше как, трябваше да погледна. Погледнах и видях малко езерце от капки. Ставаше все по-голямо. Беше ясно. Топлината се беше трансформирала. Надигнах глава. Всичко беше различно. То беше поело по своя път и небето беше чисто. Чисто и празно. Заваля дъжд. Топъл. Всички започнаха да бягат и бяха щастливи. Щастието, което малкото облаче остави.